Psalms 39
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият.
2 Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:
4 Научи ме, Господи, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб.
8 Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния.
9 Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това.
10 Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх.
12 Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.